На 16 юни Българската православна църква възпоменава свети Тихон Аматунтски, почитан като чудотворец, както и светите мъченици Мануил, Савел и Исмаил. Същата дата бележи и началото на Петровите пости, известни още като Петровки. Денят съчетава църковна памет, постна традиция и народни вярвания, свързани с плодородието, дома и въздържанието.
На 16 юни имен ден празнуват хората с имената Тихон, Тихомир, Тиха, Тихомира, Мануил, Емануил, Емануела, Савел и Исмаил. С настъпването на постния период се преминава към растителна храна, приготвена с олио. В определени дни от седмицата е позволена и риба, но в самото начало на поста се спазва въздържание от месо и млечни продукти. Постът не се свързва само с хранителни ограничения. Според традицията това е време за въздържание от лоши мисли, клюки, спорове и прекомерни развлечения.
Свети Тихон се смята за закрилник на лозарите и градинарите. В народните вярвания той се свързва с молитви за плодородие и защита на реколтата от градушки, вредители и други природни бедствия. Според традицията на този ден не е добре да се започват нови тежки земеделски дейности, особено в лозята и нивите, за да не се предизвикат неблагоприятни сили.
Старите вярвания гласят още, че в този преходен ден не е препоръчително да се дават пари или вещи назаем, за да не се „изпразни“ късметът и благоденствието в дома. Така 16 юни остава ден, в който църковната памет, началото на поста и народните представи за защита на дома и реколтата се преплитат в една обща традиция.
Св. Тихон се родил в Кипърския град Аматун. Той бил възпитан от благочестивите си родители в Христовата вяра и научен на Свещеното Писание. Понеже още от младост проявил голямо усърдие към Божията служба, той бил ръкоположен за дякон от Аматунския епископ Мемнон, а по-късно - след смъртта на Мемнона - единодушно бил избран на негово място. В това време в Кипър имало още езичници, но св. Тихон усърдно проповядвал словото Божие и обърнал мнозина към истината. Той починал в дълбока старост през V век, прославен от Бога с чудотворна сила.
За неговия живот са запазени малко известия вероятно поради това, че тая местност била често опустошавана от войни и пожари. Запазило се следното предание, което се отнася до ранната младост на светителя. Когато той още живеел в родителския дом, баща му, който бил хлебар, оставял и него да продава хляб. Момчето раздавало на бедните хляб даром. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но момчето кротко му отговорило: “Татко, не даром аз раздавам хляб, а го давам на заем Богу. И имам в Неговата книга вярното обещание, че който прави добро на сиромах дава заем на Господа, а който дава на Бога стократно ще получи. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, как Бог връща на своите заимодавци”.
И момчето завело баща си в житницата, която смятали вече за празна. Като отворили вратата, видели, че житницата е пълна с чиста пшеница. Бащата поблагодарил на Бога и оттогава не забранявал на сина си да раздава даром хляб на сиромасите.
