Днес се навършват 121 години от гибелта на Гоце Делчев. През далечният 4 май 1903 година пада погубен един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети.
Малко имена в българската история носят такъв светъл и славен ореол като името на войводата Георги (Гоце) Делчев, от Кукуш, Егейска Македония. На днешна дата, преди 121 лета, той е почитан като един от най-великите синове на българския народ. Характер, изкован от рицарство и безкрайна обич към народа, огнен дух, съчетал в себе си по нещо от Левски и Раковски, роден водач на българите извън България – това е най-кратката характеристика, с която е определен Гоце Делчев. Нему не бе съдено да се включи в Илинденското въстание, той падна със смъртта на храбрите край село Баница, Серско, в края на април 1903 г. Легендата за Гоце е жива и днес.
Посветил живота си на мечтата за Обединена България, Гоце приема стоически загубите на близките си хора. Когато му съобщават за смъртта на брат му Мицо, загинал като четник на Христо Чернопеев край село Баялци, Гевгелийско.
Гоце Делчев е един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съавтор на устава на организацията.
Роден е на 4 февруари 1872 г. в Кукуш (днес град Килкис, Гърция) в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" през 1891 г. и постъпва във Военното училище в София.
Той умира в стълкновение с турска потеря край село Баница, Серско едва на 31 години.
